live another day, climb a little higher...
Днес си припомних катеренето. Както след всеки друг вид спорт човек се радва на чувството на ободряваща умора. След катерене обаче е и малко по-извисен. Колко прилича на живота: потиш се, мъчиш се за няколко секунди на върха. Ако стоиш дълго на едно място - падаш . Или рискуваш, правейки непознати техникии... евентуално изкатерваш. Или играеш на сигурно, въздишаш тежко, слизаш и те гложди неудовлетворение заради нерешителност . Задача за волята.
Винаги ме е изпълвало катеренето - не само по скали и въжета, но и стълби и баирчета.
То носи и здраве, а когато си горе, и по-добър поглед над околността или реалността. В гимназията имахме страхотни стълби. Хем дълги, хем високи. Когато закъсняваш за час беше невероятно яко упражнение да търчиш нагоре. Обичах да ги катеря или да скачам на един крак понякога.
В уни-то имахме същия модел стъпала като в гимназията. Ура! Малко по- малки, но по-често използвани. Пак същият километраж им се събира. Тук имаше друг феномен - всичко живо се бута в тъпите асасьори. Супер! Стъпалата са само твои.
Ех, волен студенстски живот - качване на стълби.
Къде са стълбите в уни-то в Бон, ония огромните, от моите? Още ги търся.
2 comments:
Проектирането, което ми се явява основен предмет, е винаги в ателиетата на 5 (последния) етаж... този семестър обаче всичко е на 5-я етаж. Писна ми от стълби. И аз мога да тичам един етаж...а после? :D
Може само да благославяш отговорника по програмта, който те е сложил на последния етаж. Може би забравих да разясня, но бягането при мене се налагаше поради закъснение за МГ-то :) Не е нужно.
При добро желание и системни тренировки може всеки сам да се изгради оптимално темпо за качване на стълби. Давам уроци. Запишете си час :)
Има и друга тактика. Уикенда отиваш на историчски туризъм на
- шипка
- паметника на шуменското плато
- на паметника на ботев в Калофер
- на тепето на Альоша в Пловдив
... и после петия етаж ти е като песен.
Post a Comment