бизнес или наука

виждам и забравям, пиша и запомням, правя и разбирам
-- китайска пословица

--- Ето ти един само пост в зародиш. Ще стане хубав като седна да го довърша :)

Научната среда ти отваря пътища към нови подвизи.
Бизнесът ти доставя гориво. Без наука си като шофьор без навигатор. Без бизнес си като Порше с празен резервоар.
Или ако ми позволите на цитирам един колега, който е на бизнес страната, изследователската дейност, която не води до реализация на продукт, е като високотехнологично производство на бомби без да водиш война.


Аз си правя бизнес план, който да е уникален и да ми определя някакво уникално развитие. Едва ли има магистратура, чиято структура да отговаря идеално на моя бизнес план. Ако имаше, моят план щеше да е изтъркан сюжет. Някой вече щеше да е минал по пътя и дад го е реализирал.

Винаги се стремя да вземам максимума от науката - знания, идеи. Ама много скрап в това образование. Колко ли процента от 6те години висше образование досега са ми донесли знания с нетленнен характер? 20, 10 или 5%? Струва ми се, че стената се гради не тухла по тухла, а песъчинка по песъчинка. Въпреки това съм оптимист. Едно е сигурно - процента се вдигна откакто се присъединих към редиците на мастърите по информатика.



От друга страна предпримачеството ти доставя динамика и опции. Да си ти шефа значи да си определяш сам задачите, сам да се оценяваш и сам да си вдигаш летвата. Това го установих една ваканция, когато нямах служебни задължения и седнах да правя моите си проекти. Стигнах до кривата круша, но си изведох изводи :)
Имам един списък с проекти, който набъбва от няколко месеца или май години. Имам и бизнес идея. Така поне си мисля. И съм решен да я преследвам със зъби и нокти.

Да, ама - Пуш и пул ефекта. Тръпка да имплементирам , да творя. Бъди бърз или умираш, както е казал поетът.

Бизнесът съшо не е цвете за мирисане. След една седмица прекарана в Берлин наскоро по семинари и срещи, установих следното. Да си бизнес значи, да трябва да изслушваш мнения, които не те интересуват, да участваш в шумни дебати с малко ефект, да си зависим от хора с празни глави, било то шефове, партньори или най-вероятно клиенти. Отново идва въпроса колко умения придобиваш от всичко. 20, 10 или 5 % ?

Факт е, че съм обсебен от преследване на плановете. Понякога сънувам края на задачите преди да съм ги почнал. А понякога и сорс код с бъгове. Ужас! От друга страна, понякога не забелязвам дори с кой пуловер съм.

Явно има нещо голямо в празната ми глава.
Всичко е идеи. За останалото има книги!