Германия Vs България

В момента живея и учата в бившата столица на Германия - Бон. Все по-често ми се случва да ме питат приятели как е "по немско", дали ми харесва страната и пр. И все по-често се измъквам с просто "студено, но добре уредено". Има толкова неща, че едва ли мога да се сетя за всичко, което си струва да се каже в едно обобщение. Съмнявам се, че този пост също ще стигне, но ето:

Германия, наричана още страната на идеите, може да впечатли например с:

Уговорен автостоп: Информационна система за обяви, в която всеки може да сподели кога пътува от точка А до Б с личен автомобил. За обявена скромна цена той/тя взема спътници. Много удобно. Естествено има сайтове който ти намират всичко, което търсиш - квартира в дадено село или партньор за катерене в дадено уни.

Голяма част от финансовите услуги са преминали online. Не знам дали съм само аз, но едно от нещата, които не ми допадат в БГ банките, е чакането на опашка. Тук може да си правиш транзакции от домашния компютър когато ти е удобно.

Търсенето в дадени сектори е толкова значително, че повлиява положително върху цената. Още не мога да си обясня как млякото, вината и бирата - най-вече БИРАТА - са по-евтини от България. Много пият тея хора! Евала. А комуникациите са несравними. Много оферти и много изгодни! Говоря си за 17 стотинки на минута с майка ми в България.

Откъм целесъобразно изполване на ресурси немците са за пример. Преработване на отпадъци, препродаване на използвани стоки: няма празно и напразно. Всичко се върти в кръговрата на материалите.

Правото на информираност е основно за една демократична страна. Разписания на автобусите има не само на всяка спирка, но и в някои обществени сгради. Разликата с БГ е, че ние нямаме нужда от разписания, понеже така или иначе никой не ги спазва.
Друг пример е ориентацията на новодошлия в в даден град. Информационните бюра за туристи и многото карти из града не ти позволяват да се загубиш.

Някой беше казал, немец = студен асоциален индивид. Да, ама не. В чувството им за заедност немците са като едно голямо семейство. Няма как да избегна тривиалния пример със забавленията по улиците. Техните коледни базари наблягат на греяното вино. И докато всички отпиваха от горещата течност гледам аз един тромпетист изскочи на покрива на барачката и почна да забавлява народа. Малко селско, а? Като ромските музиканти в БГ. Не точно. По този начин немците усещат заедността и скрепват единството си. Големият брой улични музиканти с разнородни хрумвания те примамва да излезеш навън и да станеш част от единството. Може би това се дължи и на факта, че швабите уважат изкуството, макар и на улицата. Малки неща, които правят атомосферата привлекателна.
Така се гради гражданско общество.

Благодарение на реда, в немското ежедневие цари едно понякога дразнещо спокойствие. Почти никога човек няма да чуе клаксон на кола. Просто не се налага да се стига дотам. Тук се работи превантивно, а не в последствие.

Винаги ме правило впечтление силно децентрализианото политичско управление на бундес-страната. Всяка провинция си има правителство, което решава местните проблеми. В една провинция може да има студентски такси, а в съседната - не. В една провинция днес може да е официален почивен ден, докато комшиите работят.
А повечето политически проблеми са всъщност на местна основа. В България сме свикнали да чакаме от най-виско ниво да ни оправят. Та дори ако може и някой отвън да дойде да ни помогне. Немците са много по-активни на местно ниво, отколкото ние. Например на кметските избори в БГ никой не ходи. Хората си казват : "А, то от кмета нищо не зависи. Нали отгоре дават парите. "

...
то be continued.
...
...
...

Обаче! В България има неща, с които трябва да се гордеем:

Освен една ниска част от Алпите швабите нямат планини като българските.
Нашата кухня е по-вкусна от тяхната. Ядат предимно наденички с картофки
Една градска чешмичка нямат тия! Всичко трябва да е платено. Ех тоя капитализъм.